Рядко се замисляме доколко нашият живот зависи от качествата на въздуха, който дишаме, докато сме на работа или вкъщи. В развитите европейски страни хората прекарват в затворени помещения близо 90% от времето си. Човек денонощно употребява от 10 кг до 30 кг въздух (над 25 000 литра), един килограм храна и от един до три литра течности. Известно е, че въздухът, който дишаме, оказва огромно влияние върху нашето здраве, самочувствие и работоспособност. И въпреки това недооценяваме въздушната среда, в която прекарваме толкова много време. Според проучванията хиляди европейци умират годишно заради заболявания, причинени от вредните примеси във въздуха в офисите и жилищата.

Новият проблем – лошото качество на въздуха

Много от здравословните проблеми на съвременния човек се предизвикват от въздуха в собствения му дом или на работното място. Вече е доказано, че качеството на въздуха в добре уплътнените и отлично термоизолирани жилища не е съвсем здравословен. Въпреки съветите на специалистите да се проветряват често помещенията, заради високите цени на парното и тока повечето българи не го правят.

Допреди двадесетина години рядко се говореше на тази тема, но днес няма как да не признаем, че обитателите на по-нови и по-ефективни в запазването на енергия домове са по-предразположени към здравни проблеми, защото в добре херметизираните жилища влагата и замърсяването на въздуха са високи. В жилища от нов тип се задържа повече влага, вследствие на което се създава благоприятна среда за въздушнопреносими замърсители като например мухъл, микроби, бактерии и вируси, които предизвикват алергични и респираторни проблеми. От алергични реакции се оплакват цели семейства, а периодът на лекуванто им през последните години се удължава.

Застоялият въздух, независимо дали е в жилището или в офиса, влияе лошо върху кръвоносните съдове, кръвта по-бавно се доставя до клетките на главния мозък. Затова се появява главоболие, сънливост, раздразнителност, понижена работоспособност.

Основни замърсители на въздуха в домовете

За много от вредните вещества в стайния въздух все още не са правени дългосрочни наблюдения, но е известно, че в домовете на хората съществуват над 100 химически вещества, като близо 1/5 от откритите антропотоксини се отнасят към много опасните вещества. Въздухът в затворените помещения съдържа опасни за здравето, дори понякога смъртоносни концентрации от някои вещества. Такива са цигареният дим, плесените, веществата, отделяни от строителните материали, озонът, радонът, ароматните въглеводороди и др. При наличието им човек започва да изпитва неразположение, главоболие, гадене.

Един от замърсителите на въздуха в жилищата е формалдехидът, който попада във въздуха от мебелите (които са направени от ДВП, ДСП) – както от новите, така и от тези с повредено лаково покритие.

Други източници на вредни вещества в стайния въздух са пенопластите, стирола, фенола и др. Концентрацията им понякога превишава допустимата норма 5-6 пъти, а в помещения с голяма наситеност с полимерни материали на основата на формалдехид – до 10 пъти, на стирол – до 9 пъти, на фенол – до 5 пъти.

Обитателите на такива домове обикновено се оплакват от постоянно главоболие, гадене, раздразнения на дихателните пътища, като в някои случаи тези вредни вещества са предпоставка дори за ракови образования. Още един убийствен замърсител – азбестът, използван като изолационен материал и компонент в азбестоциментовите плочи, отдавна е доказано, че води до рак на белите дробове.

В жилищните помещения могат да се срещнат също азотни оксиди и въглероден оксид – продукти от изгарянето на горива. Ако за отопление се използва природен газ, въглеродният оксид в жилището е с голяма концентрация, като тя се увеличава към по-високите етажи, вследствие на по-лошо работещата вентилация. Над петия етаж азотните оксиди и въглеродният оксид могат да бъдат открити и на стълбището на сградата.

Един от основните източници на замърсяване на въздуха в жилищата е цигареният дим. Отговорността за него обаче носи всеки сам и стига да иска, може да ликвидира веднага проблема. В многоетажните блокове има още един източник на замърсяване на въздуха – шахтите за смет.

Микроклиматът в помещенията

Микроклиматът в работните и жилищните помещения е жизнено важен за здравето на хората. Основните фактори, които го характеризират като здравословен, са температурата и влажността на въздуха, както и скоростта му на движение в помещението.

До неотдавна сухият въздух бе определян като враг номер едно. Решението на проблема бе просто – поставяха се овлажнители или мокри кърпи на радиаторите. Високата температура в помещението не означава непременно, че въздухът е сух и замърсен. При понижение на температурата относителната влажност на въздуха нараства. Така че ако почувствате, че въздухът в помещението е сух, просто понижете температурата с някoлко градуса.

Добре е да знаете, че относителната влажност в помещенията трябва да бъде в границите от 30% до 60%. Вредна за здравето е както ниската, така и високата влажност, но повечето хора се чувстват добре, когато въздухът е сух и прохладен.

За да се осигури високо качество на въздуха в помещенията, той трябва да е в постоянно движение. Вентилационната система има за цел да вкара свеж въздух и да изведе от стаята застоялия. Въздушният поток не трябва да е силен, защото при над 0,25 м/сек повечето хора изпитват дискомфорт. Ниската скорост на въздушния поток – под 0,15 м/сек пък не е достатъчна за осигуряване на циркулацията.

Още един показател, по който може да се определи ефективността на принудителна вентилация: зимно време оптималната кратност на въздухообмена трябва да е над 1.2, а лятно време – над 0.8. Това са гранични стойности, които, ако са под тези норми, са опасни за здравето. Ако вземем за пример малка спалня с размери 9 кв.м, посочените стойности на вентилация са недостатъчни и опасни за здравето.

Друг важен показател за микроклимата е температурата. За комфортна се смята следната температура на въздуха в помещенията: за зимата 20–22°С, за лятото 22-24°С. Резултатите от много изследвания показват, че отклонения само с 1-2°С от посочените температури съществено понижават нашата работоспособност. При 16°С например подвижността на пръстите намалява дотолкова, че ни е трудно да пишем. При температура над 27°С труспособността намалява с 30–50%. В Швеция например при температури на 27°С на външната среда работниците и служителите получават надбавки (известни у нас като «вредни»), независимо дали работят на открито или в офис.

Голямо значение за здравословния микроклимат в затворените помещения има йонният състав на въздуха, т.е. съотношението на позитивните и негативни йони. Отрицателните йони влияят добре върху самочувствието на хората, затова трябва да надвишават положителните. Те нормализират кръвното налягане, добре влияят на хората със сърдечно-съдови заболявания и заболявания на дихателните пътища, важни са при повишено умствено и физическо натоварване. Ако във въздуха преобладават положителните йони, човек усеща “недостиг на кислород”, умора, главоболие. Екраните на телевизорите и компютрите, климатиците и дори обикновените жизнени процеси на човек повишават концентрациите на положителните йони. Оптималното им ниво е 600 йони/сm3. В чистия атмосферен въздух се съдържат около 1000 отрицателни йони и 1200 положителни йони на кубичен сантиметър въздух.

Алергените в домовете ни

По данни на Сетовната здравна организация, около 40%-50% от населението на земята страда от различни форми на алергия, в по-лека или в по-тежка форма. Тревожното е обаче, че в развитите държави този процент е значително по-висок, а също, че тенденцията е първите симптоми на алергиите да се появяват във все по-ранна детска възраст.

Съставът на въздуха в затворените помещения се посочва като една от основните причини за алергичните заболявания. Най-известните алергени в домовете на хората са:

– битовата прах (съставът й е 35% минерални вещества, 15% влакна от хартия и текстил, 20% кожни клетки, 7% цветен прашец, 3% дим и сажди). Битовата прах е и своеобразно депо за плесени, гъби, патогенни микроорганизми, химически вещества.

– акарите (микрокърлежи). Битовите кърлежи живеят в матраците и дюшеците, възглавниците, меките мебели, килимите. Около 50% от теглото на пухена възглавница например, която се ползва повече от 10 години, са микрокърлежи. Те се размножават в нормални условия: 25 Со и влажност около 60%. При по-висока влажност акарите се размножават многократно повече.

Повишената влажност стимулира и размножаването на различни видове гъбички. Известни са около 350 вида гъбички, които могат да предизвикат алергия. Ако влажността от 30% се увеличи до 80%, нивото на гъбичното замърсяване в помещенията нараства повече от 3 пъти. В един грам битова прах се съдържат от 2200 до 73 милиона жизнеспособни спори на различни гъбички. Изследванията сочат, че в домовете на хора, страдащи от алергия, нивата на спорите на влажността на въздуха и плесените са многократно по-високи от тези, които са измерени в жилищата на здрави хора.

Основни източници на замърсяване

Хроматографските изследвания, направени на въздуха в жилищните помещения, откриват над 500 леки органични съединения (обикновено с много ниски концентрации). На базата на подобни изследвания са регистрирани 11 основни източници на замърсяване. Ето по-важните от тях: строителни и облицовъчни материали – полимери, азбест, цимент и др;- лошо работеща вентилационна система и сметопровод;- битова прах;- продукти от ежедневната дейност на хората и домашните животни;- цигарен дим;- продукти от изгарянето на битов газ;- средства за почистване на дома;- лакове, бои, лепила;- аерозолни освежители и др;- дезодоранти, одеколони, козметика, стайни растения;- приготвянето на храна;- стари вещи от кожи или възглавници с перушина;- телевизори, монитори на компютри, принтери, ксерокси, климатици- и дори водопроводната вода.

Опасни концентрации

За много от опасните за здравето съединения все още не са изготвени хигиенни норми, а оценката на въздействието им върху човека е трудно.

Ето някои от измерените нива на замърсяване: след ремонт и обзавеждане на жилище с нови мебели и замърсяване с цигарен дим, концентрацията на бензол е до 15.2 ПДК, на етилбензол – 43 ПДК, на стирол – до 68 ПДК, ма нафталин – до 5 ПДК, на толуол – до 1.6 ПДК. Концентрацията на формалдехид в дом с нови мебели от ДСП е до 170 ?g/m3, докато в екологично чист дом той е само 1 ?g/m3.

Веществата от групата на кетоните (органични съединения), също са много опасни за вдишване. Концентрацията на ацетоните достига до 11.6 ПДК в жилище с нови мебели. Нивото на ацетофенола се увеличава до 15 ПДК при работа на битови озонатори. Може би ще ви е интересно да научите, че нивото на замърсяване в стая с нов линолеум се равнява на това, което е измерено на оживено кръстовище с интензивно автомобилно движение.

Все още има какво да се желае за качеството на строителните и облицовъчни материали. Усъвършенстването им трябва да доведе до липса на мирис и вредни летливи вещества. От друга страна те не бива да стимулират развитието на микрофлора; да не натрупват върху повърхностите си статично електричество и по никакъв начин да не влошават микроклимата в помещенията.Основното, което може да направи всеки от нас на този етап, е да се погрижи в жилището му постоянно да постъпва свеж въздух и съответно застоялият да бъде отвеждан навън.

Източник: www.organichno.com

Продължавайки да използвате сайта, вие се съгласявате с използването на бисквитки. вижте още

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close