Грижи за новородено бебе

323

0;0 – 0;2 години – период на новороденото

Първите два месеца

Най-после! Бебето, заедно с майката, се прибира от родилния дом. В къщи всичко е подготвено. Детското кошче (или детското креватче) е подредено с любов. То ще предложи на новороденото защитаг и топлина. Всичко трябва да има особено радостен вид, когато майката, заедно с новия жител на Земята, пристъпи прага на стаята. Детето е сложено внимателно на креватчето. Таткото още не го е погледнал истински в очите, а то вече спи. Всички напускат стаята на пръсти. Новороденото се нуждае от сън –       той заема по-голямата част от неговия ден. Погледнете нарисувания кръг. По него ще разберете колко време през деня новороденото спи и колко време е будно. Този кръг може да бъде сравнен с часовник. На различни места в тази книга ще го видите пак, съобразен с различните възрастови етапи на детето. При сравняване ще установите, че с напредване на възрастта часовете, когато детето е будно, се увеличават.

Във възпитанието на вашето бебе е важно още от първия ден да изпълнявате правилен дневен режим. Спазвайте часовете, определени за хранене и грижи. Който смята, че през първите два месеца могат да бъдат следени само увеличаването на теглото и на ръста, той се лъже.

Още през първите седмици детето успява да си понадигне малко главата, когато лежи по коремче. Очите му вече гледат предмета, който движим пред него. Вие можете точно да проследите дали очите му възприемат предмета.

В краткото време на бодърствуването използувайте случая и говорете на детето. И когато се грижите за него – когато го миете, обличате и т. н., то трябва да чува вашия глас.

За да се влезе в говорен контакт с други хора са необходими поне двама души. За нороводеното това е майката, с нея то иа първия и най-интимен контакт. То реагира още в първите седмици на нейното приближаване – това се вижда по израза на лицето му. Мимиката му тогава изразява радостна възбуда. Важна предпоставка за говорното развитие е тесният контакт, който поддържат с детето членовете на семейството и другите хора, които се грижат за него. Така погледнато, говорното развитие на детето започва веднага след раждането, а не чак тогава, когато то е научило да изговаря първата смислена дума. Когато стане на месец и половина – два, ще чуете, че детето гука. Повече за това ще прочетете в раздела „Първият разговор“.

Когато правите тоалета на детето и когато го храните, говорете му мило. Ще забележите, че вашият глас му действува успокояващо.

Защо плаче детето?

Може би в отговор на този въпрос сте чували вече: „Ще стане добър певец!“ Но от такова обяснение, разбира се, не сте доволни, защото за музикалността на детето не може току-така да се съди по неговия плач. Но едно е ясно: плачът е първото – и при това „със силен глас“ – „изказване“, което майката чува от своето дете.

Първият вик на новороденото е безусловен рефлекс. Как се обясняза този „израз на живот“?

Детето идва от топлата утроба на майката, то се отделя от майчиното кръвообращение и студеният въздух докосва кожата му. Знаем какво усещаме, когато застанем под студен душ: веднага неволно дълбоко поемаме въздух. Това прави и детето, при което белият му дроб се разширява и се чува първият вик.

Плачът за известно време е първата шумна изява, която чувате от вашето дете. То плаче, когато е гладно, когато е подмокрено или когато има болки. Този вид плач се нарича „плач от неудоволствие“.

Отначало плачът звучи винаги еднакво. Но след около пет седмици, като внимателна майка, ще различите по вида на плача дали детето ви е гладно, има болки или е мокро. Тъй че за майката плачът има напълно стойността на сигнал. Това значи, че посредством начина на плачене се съобщава на майката нещо определено и тя го разбира, макар че кърмачето на тази възраст още не прави това съзнателно. Ако майката се обърне мило към детето и отстрани причините на безпокойството, то наистина не разбира какво говори тя, но звукът на нейния глас му действува успокоително и плачът започва да звучи иначе или съвсем спира. Има деца, които в първите месеци от живота си често плачат – за голямо неудоволствие, на всички в-семейството, които з-апочват да се питат загрижено: защо плаче това дете?

Макар че всеки няма веднага да се съгласи, но плачът през време на кърмаческия период е нещо съвсем нормално. Той е формата на изява, с която детето на тази възраст разполага. Разбира се, ако едно кърмаче плаче прекалено често, мйого силно и продължително, майката трябва особено внимателно да го наблюдава. Може би тя ще открие истинската причина за недоволството на кърмачето и ще може да я отстрани. В случаите, когато установим, че при плача цялото телце на детето е постоянно напрегнато, трябва да го укротим. Когато децата се отглеждаха в люлки, люлеенето действуваше веднага успокоително. С негова помощ те се отпускаха и скоро заспиваха. С какво напрежение е свързан плачът ще познаете по това, че особено шийните и коремните мускули на детето се опъват, ръцете му се свиват в юмручета и цветът на лицето му се променя. Плачът в този случай звучи остро, пискливо и пронизително. В противовес на този плач поради безпокойство има и плач поради радост и добро настроение. След някое време двата вида плач могат да бъдат различавани.

Майката съди по гласа на детето си дали то е доволно или не. Плачът поради безпокойство започва твърдо или угнетено, гласът при плач поради доволство е по-мек. При „твърдото“ или угнетено проплакване буквално се чува как затворените гласни връзки просто експлодират и започват да трептят. Разликата между твърдия и мекия тембър се запазва за цял живот и говори донякъде за чувствата на човека.

И така в първите два месеца от живота на детето може да се наблюдава следното: До около четвъртата седмица плачът звучи винаги еднакво. След това започва да се променя. От петата седмица майката може вече да тълкува плача на детето. Тя различава плача поради недоволство от плача при доволство и съответно съобразява постъпките си.

„О, това ми действува на нервите!“ Да, но само ако вие самата сте шумна и крещите, С това обаче няма да направите впечатление на детето. Постарайте се да намерите причината за недоволния плач и я отстранете. В такива случаи говорете мцло и любезно на детето, макар че понякога това ще ви се види трудно. Така детето най-бързо ще се успокои.

0;2 – 0;6 години – ранна кърмаческа възраст

Първият „разговор“ – гукането

„Гу-гу“ или „ере-ере“ или „ала-ала“ – чували сте това от вашето дете! Когато детето започне да гука, отначало се чуват само отделни звуци – гласни, но скоро чувате и първите съгласни. Ако детето се чувствува добре, то изговаря „ере, ара, ьорьо, нгр, нгра, ангра, амма“ и др. звуци и срички.

Тези гукащи звуци често се повтарят, винаги с ударение на последната сричка и са еднакви на всички езици.

Гукането явно доставя радост на детето. При това то често изговаря звуци, които не съществуват в нашия език; това са повечето пъти „цъкащи и пляскащи“ звуци или други мъчно поддаващи се на описание звукови образувания. Тъй като те не се изговарят от хората, окръжаващи детето, скоро се загубват. Някои хора биха желали в по-късни години да могат да произнасят тези звуци от ранното си Детство. Вие знаете колко воля трябва да употреби понякога този, който учи, когато пожелае да образува правилно подобни звуци, срещани в някой чужд език.

Гукането подготвя подвижността на говорния апарат. То бива сравнявано с ритането. И двете действия отговарят на естествения стремеж „на детето към движения и тренират многостранните» добре съгласуващи се помежду си движения,. които детето трябва да научи.

При гукането детето чува собствените си звуци и това го подтиква пак да ги произвежда. При овладяването на говора значителна роля играе слухът. Детето чува своя глас и това предизвиква желание за по-нататъшно редуване на звуци получават се монолози, които често траят минути. Те носят названието „гукащи монолози“. Същевременно с ухото се контролират произвежданите звуци. Това е времето, когато можете да започнете с детето един истински разговор, като го подтиквате по-често да гука. Ако произнесете няколко гукащи звуци, детето веднага с удоволствие ще им отвърне и само ще ги образува. Така ще можете да шко- лувате слуха на вашето дете и съзнателно да го подтиквате да образува звуци. С това в главния мозък се създава връзка между изговореното и съответствуващото нему движение на говорната мускулатура. С повторенията тази връзка все повече се затвърдява.

Казва се, че движенията се „шлифоват“. По пътя на овладяването на говора етапът на гукането е много важен. За да не забравите кои звуци изговаря „на дълги редици“ вашето дете, впишете в таблицата един пример от тях. Отбележете и времето, когато се появява гукането. Има случаи, когато трябва да определите по възможност най-точно как е протекъл този етап при вашето дете. Това става, когато трябва да се обърнете по специални въпроси към детската консултация, към лекаря педиатър или към детски предучилищни заведения.

Можете да разговаряте вече с вашето дете, като произнасяте неговите гукащи звуци. Обаче не му пречете, когато то разговаря само със себе сй.

Ъгълът на зрение се увеличава

Усвояването на хватателното движение от втория до петия месец може добре да се проследи от внимателния наблюдател. Първо, детето движи живо ръцете си, проследява с очи движещи се предмети и обръща глава по посока на източника на шум. После започва да играе с ръцете и пръстите си. Така се развива хватателното движение и вие вече можете да дадете на детето първата играчка. Тя трябва да се избере съобразно хигиенните изисквания (да може да се измива) и да има ярки краски. Не бива да бъде много малка, за да не би детето да я глътне. Формата й по възможност трябва да бъде опростена. Това е важно, защото започва една взаимна игра между хващането и гледането.

„Мила мамо, ето аз вече мога да играя. Моля, дай ми една играчка. Слаган ме по-често по коремче. Ще видиш, че това ми харесва.“

Детето на около три месеца може да си повдига главата и да я върти встрани. Отначало това му се удава най-добре, когато е легнало по коремче. С това пред кърмачето се открива един по-широк поглед към непосредствено окръжаващия го свят. Неговият ъгъл на зрение се увеличава. Опитите да повдига глава и да я задържа известно време в това положение представляват за детето усилия, но и му доставят удоволствие. Това личи от радостните провиквания, които, често придружават тези упражнения.

Когато лежи по гръб, тримесечното кърмаче повдига главата си несигурно, но все пак самостоятелно. До шестия месец то може да се обръща от гръб по корем и да сяда с помощ. На тази възраст детето може да види много от заобикалящите го нови неща. То реагира живо на гласовете на близки хора и се научава да ги различава.

В детската консултация ще получите указания за гимнастиката на кърмачето. Тя повлиява благоприятно развитието на детето. Упражненията укрепват цялото тяло и повлияват и мускулите, които са от значение за гЬворните движения.

В детската консултация вие ще получите съвети, които са от голяма полза за отглеждането на вашето дете. Медицинските сестри имат богат опит и в работата си прилагат нови научни познания. Голямо постижение на здравеопазването в нашата страна е, че развитието на децата се наблюдава по такъв образцов начин. Благодарение на това някои детски болести, които до преди няколко години създаваха големи грижи на родителите, днес протичат така, че не внушават страх. Други детски болести са изчезнали напълно. Освен това началните дефекти в развитието се откриват навреме. Още при кърмачето могат да се появят например дефекти в Стойката. Колкото по-рано те бъдат установени, толкова по-добре може да им се противодействува. В такъв случай вие ще разберете от детския лекар и от медицинските сестри какво трябва да направите от своя страна при започващо изкривяване на гръбначния стълб. Ще получите указания, как може да се избегне появата на „гърбица при сядането“ в кърма- ческа възраст. Също ;така какъв вид повиване е подходящо за дете, при което се появяват признаци за изменения на тазо-бедрената става.

Тук виждате пак кръга, който показва времето за сън и за бодърствуване на детето. Времето, през което детето е будно, е по-дълго. Това е така от третия месец нататък.

Детето ни гледа в устата

Тясната връзка между майката и дететд;; израз на която е изпълненият с обич |гелесен и говорен контакт, е необходима за развитието на детето. Подчертахме вече, че при развитието на говора слухът играе съществена роля. Но и очите вземат участие в този пропее. По време на гукането можете ясно да забележите това.

В радостните и изпълнени със задоволство монолози, които вашето дете произнася,’ често ще чувате нови звуци и звукосьчетания. Някои звуци, които не се срещат в езика на възрастните, скоро, още през периода на гукането, се загубват. В иротивовес на това детето на 6 месеца се опитва да имитира звуци, които само никога не е произнасяло, но е чуло от възрастните. Това се удава на детето най-добре около осмия- месец.

Некчл тук е спрем и кажем нещо за тона, с който вие говорите с детето си. Подчертахме, че способността на кърмачето да имитира е много голяма. Това се отнася не само до образуването на звуци, но и до имитирането на гласа. Ето какво казва известният изследовател X. Гутцман: „Колкото по-шгь геи, мек и благозвучен е говорът, толкова повече той. се харесва на детето толкова по-скоро се предизвиква неговата способност да имитира, толкова по-лесно то се научава да чувствува естетически.“

Ако по-често разговаряте е детето, то все повече ще ви гледа в устата и ще започне да имитира произнасяните от вас звуци. Ето защо изговаряйте особено думи с устните звуци м, п, б, в и фгс предноезичните звуци д и т. Благоприятно ще бъде, ако изговаряте пред вашето дете първо такива звукосьчетания, в който се срещат устни звуци (м, п, б, в, ф), като „мама“, „папа“, „баба“, „Мими“,, „пийп-пийп“, „бум-бум“. При това детето трябва да гледа движенията на устните ви. Имайте пред вид, че то образува звуци не само според това, което чува, но все гледа в устата този, който говори. То „чете“ по устните му. Устните звуци се удават на детето по-лесно и защото от сукането мускулите на устните му са станали силни – те са най-упражнявани. Бързо се имитират и звуци, които сс образуват непосредствено зад зъбите, като д и т например „да-да“ и „тик-так“.

**

[1] Период на новороденото – в българската педиатрична литература новородено се нарича детето от раждането до края на първия месец. (Бел. на ред.)