Правят болници само за сестри и акушерки

7

Нов вид болници вече ще могат да бъдат регистрирани, като в тях ще работят само лекарски асистенти, сестри и акушерки. Това реши кабинетът на последното си заседание за тази година, одобравайки изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения. С него се правят промени и в Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането, Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, Закона за приватизация и следприватизационен контрол и Закона за бюджета на НЗОК за 2019 г., информираха от правителствената пресслужба.

Новите болници ще са организационно обособени структури, в която лекарски асистенти, медицински сестри или акушерки ще осъществяват самостоятелно здравни грижи, манипулации и дейности, свързани с промоция на здравето, превенция и профилактика на болестите. „Целта е създаване на възможност за самостоятелен избор на професионално развитие и извеждане от сивия сектор на този вид здравни услуги, както и намаляване на личните и обществени разходи за здравни услуги.

В Закона за лечебните заведения се предлагат и промени в някои от режимите по издаване на разрешение за осъществяване на лечебна дейност и регистрационния режим на заведенията за извънболнична помощ и хосписите с цел намаляване на административната тежест. Освен това се осигурява механизъм за спомагане стабилизирането на общинските лечебни заведения за извънболнична помощ и възможност за субсидиране на държавни и общински комплексни онкологични центрове от бюджета на Министерството на здравеопазването за медицинска експертиза, осъществявана от ТЕЛК.

Към задълженията на лечебните заведения за предоставяне на информация с административни цели на съответните органи се предлага въвеждането на задължение за ежедневно предоставяне на информация на Националния съвет за цени и реимбурсиране на лекарствени продукти от лечебните заведения, определени да проследяват ефекта от терапията с лекарствени продукти.

Предлаганите промени в Закона за кръвта, кръводаряването и кръвопреливането са свързани единствено с изпълнение на решението на МС за приемане на мерки за трансформация на модела на административно обслужване. В Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки се предлагат промени с цел увеличаване броя на донорите, въвеждане на иновативен метод за преодоляване на репродуктивни проблеми чрез трансплантация на матка, както и други мерки, свързани с намаляване на административната тежест.

С цел увеличаване броя на донорите се предвижда възможност да могат да се вземат органи и тъкани от починало лице, ако е формирана воля за това от по-широк кръг негови роднини. Освен сега съществуващото съгласие по подразбиране за донорство от лицето приживе, се предлага да се даде възможност лицата да изразяват и изричното си съгласие за донорство преди своята смърт, което да се вписва в регистрите на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“.

Важна цел на законопроекта е провокиране на дискусия, дали да се разреши кръстосаното донорство България –  донорство на принципа на реципрочност при двама реципиенти и съответно двама донори (техни роднини), с които обаче те са биологично несъвместими, да се допусне трансплантация на тези двама нуждаещи се пациенти чрез размяна на донорите (нероднини) при съвместимост със съответните реципиенти. Въпросът поражда много дискусии, поради което преди да се вземе решение е от особено значение да се постигне обществен, медицински и институционален консенсус по въпроса. Няма единно европейско или международно законодателство по въпроса.

Друга важна цел на законопроекта е да провокира дискусия за въвеждане на трансплантация на матка в България, поради което са предложени общи идеи по въпроса. Важно е да се води дискусия по значими въпроси в тази област като това какви са критериите за определяне на жената като подходящ донор на матка и кога една жена е осъществила вече репродуктивните си функции.

Режимите, свързани с разрешаване на внос и износ на органи, тъкани, клетки и репродуктивни клетки, без да се изменят, се регламентират на законово ниво, тъй като в момента те са предмет на уредба в подзаконов акт. Отпада изискването лечебните заведения да уведомяват предварително за всяко вземане на тъкани и клетки.

Предлагат се и промени в Закона за приватизация и следприватизационен контрол, като се предвижда средствата от продажба на обособени части от лечебни заведения с държавно или общинско участие, независимо от размера на това участие, да могат да се използват за инвестиции, пряко свързани с предмета на дейност и за погасяване на задължения към кредиторите.

Предлагат се промени и в преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2019 г. С оглед специфичния предмет и широкия обхват на дейностите, които регламентират правилата за добра медицинска практика, правилата за добра фармацевтична практика и правилата за добра медицинска практика по здравни грижи, се създава възможност за изготвянето им от съответните съсловни организации в по-продължителен период от време.

Министерският съвет прие днес и изменение и допълнение на Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, с който се правят промени и в Закона за здравното осигуряване и Закона за медицинските изделия, съобщиха още от правителствения пресцентър.

В Закона за здравното осигуряване е разписан ангажиментът на изпълнителите на медицинска помощ да осигуряват на здравноосигурените лица, без да изискват и приемат от тях плащане и/или доплащане, медицинската помощ от пакета, гарантиран от бюджета на НЗОК, за която са сключили договор с НЗОК. Изрично са разписани и конкретните възможности за приемане на плащане и доплащане от задължително здравноосигурените лица.

Регламентиран е органът и редът, по които ще се извършва оценка на потребностите от медицинска помощ и ще се установява недостатъчност съгласно Националната здравна карта. Уредени са хипотези, в които не важат забраните за сключване на договори между НЗОК и нови болници за нови медицински дейности, извън сроковете за сключване или за разширяване предмета на договорите, предвид установена недостатъчност от съответната медицинска помощ. Определен е срок за извършване от НЗОК на експертизата при скъпоструващи медицинска помощ и лекарствени продукти. Допусното е и изключение от забраната за заплащане от НЗОК на болнична помощ, извършена от лекар, който не е посочен в договора между НЗОК и изпълнител като специалист на основен трудов договор.

В Закона за лекарствата е записано, че отпадат задълженията за заявители да подават документи, които могат да се осигуряват служебно чрез взаимодействие между административните органи. Създават се условия за прилагане на регламента на ЕК за показателите за безопасност, поставени върху опаковката на лекарствените продукти за хуманна употреба. Регламентират се санкции са нарушение на регламента. С промените са дадени законови предпоставки за въвеждане на Национална аптечна карта и за подобряване достъпа на гражданите до аптеки. С картата ще се определят потребностите на населението от достъп до лекарствени продукти, осигурявани от аптеки и ще се идентифицират областите, общините и населените места с недостиг от аптеки. Разписани са и нормативни предпоставки за подобряване контрола върху аптеките чрез по-добро взаимодействие между контролните органи.

В Закона за медицинските изделия са осигурени нормативни предпоставки за събиране на информация относно стойността на медицинските изделия, които се доставят на българския пазар от трети страни.

Материалът Правят болници само за сестри и акушерки е публикуван за пръв път на Скенер | Сканираме без направление.