Над 60% от медиците са били жертва на психическо насилие на работното си място

9

Над 60%от лекарите и сестрите са били жертва на психическо насилие на работното си място. Това показват данните от Национално проучване на заболеваемостта и отсъствието от работа заради психосоциални рискове в сектор „Здравеопазване“, направено от Федерацията на синдикатите в здравеопазването към КНСБ. То е проведено от 1 май до 30 октомври тази година и обхваща 1245 лекари, медицински сестри, санитари и административен персонал от 53 лечебни заведения. По-голямата част от участвалите имат над 16 г. стаж, което гарантира познаване на професията, уточниха от КНСБ.

„Проблемите на здравната система у нас през последните години, свързани с  разпределението на финансовите средства, задълбочаващата се липса на здравни специалисти, ниските заплати, както и големите разлики в заплащането в сектора са в основата на растящите психосоциални рискове сред съсловието. Психосоциалните фактори се отразяват на работоспособността, физическото и психическото им здраве“, подчерта д-р Иван Кокалов, вицепрезидент на КНСБ и председател на ФСЗ при представянето на проучването. По думите му резултатът от влиянието на негативните фактори води до трайното нарастване на средната възраст на медицинския персонал, нисък дял на заетите в здравеопазването под 30 г., и силно изразен недостиг на специалисти по здравни грижи, анестезиолози и лекари в отделни области. Психосоциалните рискови фактори на работното място са професионален стрес, насилие и тормоз, дискриминация. Те водят до отсъствия, текучество и понижено качество на здравните услуги, и, въпреки че е трудно да бъде изчислена точната им цена, се оценяват на десетки и дори стотици милиони левове.

„Най-ярък показател за връзката между психосоциалните фактори на работната среда и здравето на работещите е професионалният стрес. Доказано е чрез лабораторни изследвания, че колкото по-висок е стресът на работното място, толкова по-голяма е вероятността натрупващото се напрежение да се превърне в основа за трудови травми“, обясни д-р Кокалов. Той добави, че 55,7 % или 693 от анкетираните дават положителен отговор на въпроса „Поставени ли сте на работното място под риск от стрес и насилие?”. Като основни причини се посочват свръх натовареност и недостиг на персонал, завишени изисквания на пациенти и роднини на пациенти, работа с малцинства, вътрешни конфликти между медицинския персонал в следствие на натовареността.

58,3 % или 726 от анкетираните посочват, че психоклиматът на работното им място не е добър. Изследванията показват, че медицинските работници в по-млада възраст имат по-високо ниво на емоциално изтощение в сравнение с колегите си в по-зряла възраст. За една трета от тях, този факт е причината за търсене на реализация в чужбина. Сред водещите стресови фактори, свързани с професионалната среда, са посочени полагането на извънреден труд – 51,8% от анкетираните, нощна работа и работа в празнични дни, удължено работно време, сумираното му изчисляване, недостатъчно време за почивка, изпълняване на несвойствени задачи, бюрокрация, чести и продължителни дежурства поради трудно намиране на заместници. Нивото на стреса при специалистите по здравни грижи, които дават дежурства, пък е 4 пъти по – високо от това на останалите.

75% посочват, че не получават оценка на дейността, която изпълняват. Близо 57% от анкетираните считат, че трябва да имат възможност да вземат самостоятелни решения и да поемат отговорност. За близо 68% от анкетираните при изпълнение на трудовите им задължения съществува риск за тяхното здраве. За тревожност, безпокойство и проблем със съня признават 43,7%, физическо и психическо изтощение след работа имат 63%, емоционално разстройство, сърцебиене, главоболие изпитват 38%, а болки в гърба, мускулите и ставите  – 64%, показват още резултатите от проучването.

„Тези данни корелират с предишно наше изследване, при което над 35% от анкетираните здравни работници определят здравното си състояние като лошо и задоволително. Това води до по-висока заболеваемост от сърдечно-съдови заболявания (27%), инфекции, рак и автоимунни заболявания. Последните научни изследвания категорично доказват връзката между мускулно-скелетните заболявания и психосоциалните рискове на работното място. На тези тема ще бъде посветена и следващата кампания на Европейската агенция по безопасност и здраве при работа. Всички тези симптоми и заболявания са причината за половината от издадените болнични листа в сектора“, каза още д-р Кокалов. По думите му много показателен и будещ тревога е фактът, че 91% или 1133 от анкетираните считат, че не се предприемат мерки за отстраняване на посочените причини, свързани с психосоциалните рискове.

Вицепрезидентът на КНСБ е категоричен, че е необходимо да се предприемат мерки за цялостно решаване на проблема чрез законодателни инициативи – промени в Кодекса на труда, Наредби за здравето и безопасността при работа и др.  „Синдикатите настояват за стабилност и устойчивост на финансирането на здравеопазването, като се заделя базиран на ситуационен анализ на потребностите и непрекъснато нарастващ  процент от БВП, по-добра координираност и отчетност в различните сектори. За да бъдат мотивирани медицинските специалисти и да се привлекат млади хора, които да останат да работят в България, направихме предложения за промяна в законодателството, позволяваща на общините и държавата, като собственици на лечебни заведения, да придобият права за доплащане на трудови възнаграждения, финансовия стандарт и методиката за разпределение на средствата за трудови възнаграждения да станат неразделна част от КТД, с фиксирани процентни съотношения за заплати на медицинския персонал, в цената на всички клинични пътеки да се определят разходите за заплащане на труда на лекарите и на специалистите по здравни грижи и др.“, каза д-р Кокалов.

КНСБ предлага на социалните партньори съвместно разработване на „Харта за психично здраве” в сектор „Здравеопазване”. Тя ще е предназначена за използване както от ръководителите на здравните и лечебните заведения, така и от служителите. В нея ще залегнат основните предизвикателства при управлението на психосоциалните рискове, прилагане на ефективни системи за оценка на основните рискови  фактори, осведомеността за психосоциалните проблеми, възможностите за ранна превенция и предотвратяване на професионалния стрес.

Изпълнителният директор на „Пирогов“ проф. Асен Балтов посочи, че спешният институт е един от активните участници в проучването и резултатите действително са тревожни. „Изключително трудно е да съхраним хората си и да са здрави, каза той. Мерки в тази посока се вземат и за целта в „Пирогов“ са назначени двама психолози, правят се профилактични прегледи, въведохме задължителна ваксинация на работещите в спешните звена. Въпреки това процентът на използваните болнични е висок. През 2018 г. 34,5 от колектива е излизал в отпуск по болест поне веднъж, а тази година към момента – 25 на сто“, коментира проф. Балтов.

Материалът Над 60% от медиците са били жертва на психическо насилие на работното си място е публикуван за пръв път на Скенер | Сканираме без направление.