Меморандум за забрана или конвенционално лицемерие

6

На вчерашния 9 септември институции и граждански организации с нарочен меморандум се ангажираха да противодействат на рекламата и промоцията на тютюневи изделия, на спонсорството от страна на тютюневата индустрия и на популяризирането и идеализирането на публичния й образ в България. Как точно е идеализирана тютюневата индустрия е малка загадка, някои от организациите, подписали меморандума, също са загадъчни. Други обаче са дори сериозни, например представената чрез българския си офис Световна здравна организация (СЗО), която още през май т.г. пак се позова на Рамковата конвенция за контрол на тютюна, която в един свой член дава насоки за забрана на спонсорството от страна на тютюневи компании. Дали тези „насоки“ някога ще станат законова норма е работа на българския парламент.

Иначе грижата за общественото здраве през меморандуми за забрана е лицемерна и непродуктивна. С тютюна и цигарите впрочем има нещо лицемерно и парадоксално в глобален мащаб – светът отделя ресурс за производство на тютюневи изделия, после отделя ресурс да ги клейми. Повърхностно погледнато, прилича на случая  с онзи мъж, който си купил цигари от един денонощен магазин и запалил веднага. „Тук не се пуши!“, реагирал остро продавачът. „Е, продавате цигари, пък не се пуши“, недоволствал човекът, на което продавачът отговорил: „Ние и презервативи продаваме…“.

Но да се върнем у нас. На същия 9 септември, докато се снимаха с меморандума, животът подсети СЗО, че евентуално може да има и по-големи проблеми от това какво тютюневата промишленост прави с печалбите си. Пътем казано, един тютюнев гигант у нас има „нахалството“ да финансира лятна академия за деца, прегледи на възрастни в цялата страна, извършвани от лекари от „Александровска“ и малки предприемачески проекти. Та на този 9 септември бе извършено поредното насилие срещу медици, този път във Велико Търново. На този 9 септември дете падна от 4 метра височина, оставено без грижи от родителите си, но не защото са пушили, а защото били кьоркютук пияни.

Дали тези два инцидента не подсказват по-смислени каузи и тревоги за иначе престижни организации? Имунизации и антигрипни ваксини, профилактични програми, достъп до медицинска помощ, цялостно състояние на здравната ни система, доплащане за здраве от порядъка на 4 милиарда лева на година – какво от този дневен ред СЗО докрай популяризира, дебатира или му „идеализира публичния образ“, да речем. Като пък най-големият зор е тютюнът дали СЗО се поинтересува как се спазва у нас забраната за пушене в закрити помещения. Да им помогнем – резултатът е като от времето, когато деляха кръчмите на зони за пушачи и непушачи, което е като да делиш морето на пикаещи и непикаещи в него. И да се разберем. Не спорим за вредите от тютюнопушенето. Смятаме само, че меморандумите със забрани без видима обществена полза имат по-смислена алтернатива.

Материалът Меморандум за забрана или конвенционално лицемерие е публикуван за пръв път на Скенер | Сканираме без направление.