Истини и заблуди за добрия и лошия холестерол

33

За холестерола, без който животът е невъзможен, но пък е основен фактор за атеросклерозата, за заблудите на българите, които са първенци по сърдечно-съдова смъртност, за безусловната истина и къде е лъжата по темата за добрия и лошия холестерол, за лекарствата и диетите – говори началникът на Клиниката по кардиология на Александровска болница доц. Добрин Василев.

Холестеролът е основен фактор за атеросклерозата, но не е единствен и между двете няма знак за равенство. Има много модулатори, които променят ефекта, който би имал високият холестерол върху атеросклерозата“, обяснява доц. Добрин Василев. Той е инвазивен кардиолог – от тези специалисти, които всеки ден се борят с щетите от атеросклерозата в кръвоносните съдове. Виждал е всякакви плаки, отварял е тотално запушени артерии на сърцето и такива, захранващи мозъка, артерии по краката, успявал е срещу калцирани като зъби оклузии (които се „изстъргват“ с фин свредел с диамантен връх, наречен ротаблатор); виждал е пациенти, за които медицината не може да отговори как изобщо са живи. Виждал е и всякакви заблуди от страна на пациентите по отношение на холестерола.

Удивително е, че адската машина атеросклероза се задвижва от нарушения при производството и обмяната на нещо, без което животът е невъзможен – холестеролът. Той е градивен елемент на клетъчната мембрана, от него зависи производството на всички хормони, участва в синтеза на витамин D и т.н. За циркулацията му в кръвта отговарят специални белтъци – липопротеини, а за прикрепването му към различните клетки в организма – определени рецептори.

Съвременната концепция за атеросклерозата е, че това не е само процес на отлагане на „лош“ холестерол в съдовете, а е многостранен процес с известни и неизвестни механизми. Той включва много сериозен възпалителен компонент, процес на промяна в структурата на съдовете, водещ до изменения и в органите, разрастване на нови съдове вътре в стената на артериалните съдове. Доказана е директна връзка между холестероловите нива и степента на прорастване на тези нови съдчета. Модерното разбиране за атеросклерозата я свързва в сериозна степен с развитието на рака – като биологичен феномен двете състояния са много близки, а някои механизми дори са еднакви. Общият корен е възпалението и участието на имунната система. В тези сложни взаимодействия участва и холестеролът.

холектерол
Доц. Добрин Василев, началник на Клиниката по кардиология в УМБАЛ „Александровска“

„Много е важно на какъв генетичен терен се развива всичко това, в частност високият холестерол. От една страна, става дума за фамилна обремененост, от друга –всеки от нас преживява по 20-30 генетични мутациив живота си. Така работи еволюцията и това, че някой няма в рода си дадено заболяване, съвсем не означава, че не може да го изяви за първи път“, казва доц. Василев.

За да се изясни личната истина за всеки, трябва да се установи съотношението между фракциите на холестерола, транспортните системи, захващащите механизми. Природата е предвидила коварни подводни камъни, които трябва да се търсят. Като този: човек може да има нисък общ холестерол, но с високо захващане в съдовата стена – тогава рискът пак става висок, независимо че изследванията са в норма.

Много важно е и съотношението на фракциите на холестерола – ако е висок „добрият“ холестерол HDL (да, има такива хора, така се раждат) и общата стойност е на горна граница или леко повишена за негова сметка, това има даже защитен ефект срещу атеросклерозата. Най-вероятно точно за такива народът казва: „Ядеше мазно, пушеше и пиеше, а умря на 90 г. със здраво сърце“. Заради такива примери мнозина вярват, че „фармамафията е измислила проблема с холестерола, за да се пият лекарства“.

От другата страна обаче са хората, чиито бащи или майки са починали в млада възраст от инфаркт или инсулт. В такъв случай те трябва да се изследват най-късно на 30 г., за да се види имат ли фамилна хиперлипидемия, да внимават с храната и незабавно да спрат пушенето.

Най-информативно е да се установят фракциите на холестерола, както и транспортните системи на холестерола в кръвта. Става дума за белтъците, които пренасят холестерола в различните части на организма в зависимост от разпределението на рецепторите за захващане в различните органи и в частите на съдовото русло. Така се изяснява много важен генетичен елемент и колкото по-рано, толкова по-добре.

Стандартното изследванена холестерола показвастойностите на неговите фракции: LDL, или т.нар. „лош“ холестерол, с ниска плътност, HDL – „добрия“холестерол, с висока плътност,и триглицеридите. Общият холестерол трябва да е до 5 милимола на литър кръв (мерната единица в Европа е mmol/l). За LDL холестерола се целят стойности под 3 за здрави хора. При сърдечноболни предишната норма е била до 2,6, но от 2 години е понижена на под 1,8. За „добрия“ HDL холестерол нормата е от 0,9 до 1,2, а над 1,2 има изразен протективен ефект. При под 0,9 човек има допълнителен риск. Триглицеридите са „от лошите“ и не трябва да надхвърлят 1,7. Изследването се прави винаги на гладно, след като са минали 12 часа от последното хранене и даже е препоръчително храненето в предходния ден да е леко, без тежки животински мазнини и сладки неща.

Добре е при отклонение, особено ако е в граничните стойности между нормата и патологичния резултат, изследването да се повтори, за да се изключи потенциална грешка на лабораторията. Според доц. Василев, са възможни 5 до 10% отклонения, приемани за грешка на измерването. Повторният тест може да се направи и на следващия ден.

Ако човек е здрав и без фамилен товар, достатъчно е да се изследва веднъж годишно след 35-40-годишна възраст. Ако е с изяви на атеросклероза и е постигнал прицелните нива на липидите, изследванията са през 6 до 12 месеца. Ако е с генетичен дефект в мастната обмяна, проверката на холестерола е през 3-4 месеца.

С най-висок риск живеят хората с наднормен LDL, тези с повишени триглицериди, както и ако двата показателя са над нормата. Добави ли се и пушенето, все едно да караш с 200 км/ч в бързата лента към сериозните здравословни проблеми – инфаркт, инсулт, периферно-съдова болест. „При нея интересното е, че холестеролът не е най-силният фактор – начело са пушенето и диабетът, защото водят до силно възпаление“, уточнява началникът на Клиниката по кардиология на „Александровска“.

Сами по себе си нивата на холестерола са най-силно свързани със сърдечните инциденти и по-малко с мозъчните и другите съдови инциденти.

Първата безусловна истина е, че без холестерол няма атеросклеротична плака. Втората е, челекарствата за лечение на висок холестерол,наречени статини, са условие за по-дълъг живот – различните видове медикаменти имат и допълнителни ефекти извън намаляването на липидите, които потискат възпалителния отговор. Той възниква при отлагането на холестерола. Така допълнително се потиска развитието на атеросклерозата.

Заблудите около холестерола се свеждат до 2 основни – че той не е реален, а измислен проблем, и че лекарствата в един момент се спират.

Безспорно в България най-масовата заблуда по отношение на холестерола е, че статините могат да се пият временно. Тя е и най-вредната, тръгва от убеждението, че нещо подобно може да бъде излекувано. Не може, и дори не сме близо до този момент, а доц. Василев отговаря защо: „Нивата на холестерола са генетично предопределени. При изява на сърдечно, съдово или сърдечносъдово заболяване и регистрирани отклонения в стойностите на холестерола, а даже и при нормални показатели, този тип лекарства трябва да се приемат до живот. Просто те имат и други ефекти – повлияват възпалението и приемът им е един от основните фактори в лечението на изявена атеросклеротична болест“.

Отнася се за хора след инфаркт и инсулт, хора с регистрирани промени по съдовете – в сърцето, към мозъка, на крайниците, свързани с промени във функциите им, с оплаквания. „За тях вземането на тези лекарства е в много голяма степен животоподдържащо лечение“, отбелязва кардиологът.

Може да се правят почивки под контрола на лекар, да се търси най-подходящият медикамент – вече има избор, за разлика отпреди 30 г., да се преминава от една група към друга, да се правят комбинации, но генерално процесът не бива да спира.

Заблуда или истина е, че диетата лекува? Отново зависи от някои обстоятелства. Главното пак е генетичният терен. Ако дислипидемията се дължи на вроден дефект в мастната обмяна, нищо освен лекарствата не може да ти помогне. Хранителният режим се привежда в съответствие с проблема, но само тази мярка далеч не е достатъчна, за да се постигне и поддържа добър липиден профил.

„Ако отклонението от нормата за стойностите на липидите е над 30%, само с хранителен режим едва ли ще стане“, смята доц. Василев. В останалите случаи този подход може да се обсъжда, но само при условие че човек го превърне в новия си начин на живот оттук нататък. „Мнозина се заблуждават, че диетата трае, докато намалят холестерола, и след това си започват постарому. Това не води до нищо добро“, добавя медикът. Става дума за пълно пренастройване на начина на хранене и начина на живот под наблюдението на специалист, и това продължава завинаги. Не е лесно, иска се силна воля, изкушенията са всекидневни, но макар и единици, има и успяващи хора.

В помощ на дисциплинираните идват храни, естествени антихолестеролови средства – например червеният, черният и кафявият ориз, с които при постоянна консумация и при липса на тежки отклонения може да се постигне същият контрол, както с лекарствата, обяснява доц. Василев. По думите му червеният ориз е в основата на ново лекарство, статин, при който разликата спрямо останалите е в естествения произход на активната съставка. Но е категоричен: „Сурова истина е, че постоянен ефект може да се осигури само чрез лекарства“.

Срещу тях мърморят и самите пациенти, защото с годините се проявяват немалкото им странични ефекти. Намалява се мускулната маса, периодично се получават промени в чернодробните ензими – при някои дотолкова остро, че се налага лечение на черния дроб, човек се алергизира и др.

Всяка фракция на холестерола ли може да бъде повлияна от лекарства? Зависи от вида на дислипидемията. На теория – да, но пак има нюанси. Оказва се, че изкуственото повишаване на „добрия“ холестерол чрез медикамент не само не води до по-добри резултати, даже обратно. „Това поставя големия въпрос: може би хората с генетично по-висок HDL имат и допълнителни фактори, за които не знаем, и това е просто маркер за защита на тялотосрещу атеросклероза“, разсъждава доц. Василев.

И докато тези хора са извадили късмет по отношение на атеросклерозата, за тези с лошия късмет – страдащите от фамилна хиперлипидемия, медицината търси нови решения. За България няма статистика колко са страдащите, говори се за малко под 10% от населението. Съвсем скоро предстои стартът на първото такова проучване. „Има данни от северноевропейските страни, но те не са съотносими към българското население, защото там имат 3 пъти по-малко диабет. Сред моите пациенти с комплексни лезии диабетиците са 30-40%, докато при тях са 10-12%“, обяснява доц. Василев. Според него, повечето диабетици трябва да пият статини, особено ако имат изяви на атеросклероза.

Най-новото решение за фамилната хиперлипидемия е моноклонално антитяло, за което се смята, че не само спира развитието на атеросклерозата, но и води до обратно развитие. То е в позитивния лекарствен списък у нас – реимбурсира се от здравната каса, и в препоръката за включване пише, че при пациенти с фамилна хиперлипидемия употребата му намалява сърдечносъдовите инциденти с  46% за целия живот. Иновативният медикамент може да се изписва на хора, при които „лошият“ холестерол не може да се намали с обичайните статини, и на такива, които имат непоносимост към тях или противопоказания за употреба.

„За лекарствата, понижаващи холестерола, клиничните проучвания доказват: достигането на прицелните стойности на липидите води до намаляване на смъртността – най-важният показател за ефективност на всяко лечение“, категоричен е доц. Василев. Но съветва да не лежим само на тях, важен е и здравословният начин на живот – правилно хранене и редовна физическа активност, по възможност без цигари. Важен елемент в борбата с холестерола е достатъчният прием на витамин С, а трансмазнините, използвани при приготвянето на фастфуд, са най-големият враг на кръвоносните съдове.

Текстът е публикуван в mentrend.bg, автор – Анна Ботинова.

Материалът Истини и заблуди за добрия и лошия холестерол е публикуван за пръв път на Скенер | Сканираме без направление.