Чакащи за трансплантация се влюбиха в болницата

11

Двама млади хора, обречени на диализа докато чакат за трансплантация преди 5 години, сега са здрави и стягат сватба. Това е историята на Миряна и Калоян, чиито пътища се пресичат в коридорите на Александровска болница. Това е история за две успешни трансплантации и една любов. И надежда, че дори след краят можем да помогнем на друг да продължи напред.

Вече пет години и двамата са с трансплантиран бъбрек. Миряна води пълноценен живот благодарение на своята леля, която решава да стане донор. Калоян днес държи ръката на любимата си жена, защото в най-голямата си мъка едно семейство е взело трудното решение да дари органите на свой близък, изпаднал в мозъчна смърт. Единият бъбрек е трансплантиран на Калоян.

През 2013 г. Миряна завършва висшето си образование. Убедена, че я чакат само хубави моменти, готова за нови предизвикателства и професионална реализация, тя заминава за Германия. Съдбата обаче има различни планове.

След вирусна инфекция Миряна отключва автоимунно заболяване, което нарушава правилното функциониране на бъбреците ѝ. Налага се младата жена да се завърне в родния Добрич. Следват месеци, прекарани в лечебни заведения. Миряна си спомня до най-малката подробност 11 май 2013 година – денят, в който по спешност е включена на диализа – денят, в който всичко се променя.

Доскоро лъчезарна и жизнерадостна, Миряна се затваря в себе си, спира да общува с приятели и познати. Постоянно присъстващи в ежедневието ѝ са единствено семейството и медицинските специалисти в диализния център, който младата жена посещава три пъти седмично. Не закъснява и неприятната новина: необходима е трансплантация!

Връщайки се към онзи период от своя живот, Миряна недоумява силата на родителите си, които са били принудени да гледат как детето им гасне, но нито за секунда не са си позволили да се откажат.

„Аз не живеех. Аз съществувах. Човек не може да си представи колко са ценни нещата, които приемаме за даденост – като разходките с любими хора, като на пръв поглед най-елементарното – да пиеш вода колкото и когато поискаш. Дори на Коледа бях на диализа. В моето семейство 2013 година не съществува – не искаме да си спомняме за нея“, споделя младата жена.

Освен родителите, в битката за живота й се включат и двете й лели. За щастие, десетките изследвания показват съвместимост с едната от тях… Усмивката се връща на лицето на Миряна. Трансплантация ще има. Грипна епидемия обаче налага насрочената операция да бъде отложена.

По това време Миряна все още е в листата на чакащите за бъбречна трансплантация. Дни след отлагането на плановата операция, тя получава телефонно обаждане – за нея има подходящ донор и тя веднага трябва да замине за София. За същата донорска ситуация е извикан и Калоян. Там, в болничния коридор на УМБАЛ „Александровска“, пред поредното изпитание, което съдбата им поднася, пътищата им се пресичат за първи път.

Изследванията показват, че лелята на Миряна е по-подходящият донор и тя се връща в Добрич да изчака определянето на нова дата за трансплантацията. Този 18 януари и благородното решение на едно семейство да дари органите на своя починал близък се оказват съдбовни за Калоян. Налице е съвместимост с донора. Калоян е успешно трансплантиран в от екипа на „Александровска“.

„Не познавам семейството на моя донор, но не минава и ден, без да си кажа, че им благодаря. Това, което направиха, е повече от благородно, повече от добрина. Това е Живот! По-голямо жест не съществува! Те ми позволиха да бъда пълноценен, да работя и обичам. Щастлив съм. Благодаря!“, споделя Калоян.

Пътят, който младият мъж извървява, докато получи шанс за втори живот, е изпълнен с премеждия. Още като дете Калоян е диагностициран с генетично заболяване. Въпреки това той не се предава и опитва да живее като всеки друг млад човек – учи, работи, вижда се с приятели. И така, докато здравословното му състояние не се влошава до степен, в която се налага да бъде включен на хемодиализа и да се надява на чудо.

Близо пет години той е на поддържаща диализна терапия – седмица след седмица, ден след ден, по строг график, постоянно свързан с медицинските машини в болничната стая. Днес Калоян е категоричен, че животът му е започнал след трансплантацията.

На 11 февруари 2014 година Миряна и нейната леля също влизат в операционната зала на „Александровска“. Трансплантацията е успешна. Още докато се възстановява Миряна намира Калоян в социалните мрежи. Днес с усмивка разказват, че не са типичната романтична двойка, и дават пример с първите си разговори на тема кой колко вода може да пие, с какво му позволяват лекарите да се храни, дали го е страх да излиза навън и т. н. След дълго общуване в интернет идва и първата среща на живо. Резултатът – вече четири години двамата са неразделни.

Миряна с гордост и нескрито вълнение показва годежен пръстен. Споделят, че всяка година празнуват четирите си рождени дни. Веднъж рождените си дати и веднъж датите на трансплантациите. Обясняват, че освен любовта, също толкова силно ги свързва и преживяното. Вярват, че хората са добри и съпричастни, говорят спокойно за донорството и трансплантацията, защото от личен опит знаят, че за немалко хора това е единственото спасение.

И двамата са категорични, че важното е да се радваме, да обичаме, да сме благодарни и да оценяваме и най-малките неща. Продължават да са съпричастни с нуждаещите се от трансплантация и приемат популяризирането на донорството като лична кауза.

Миряна: „Темата за донорството не трябва да бъде табу. Никой не е застрахован. Никога не съм предполагала как за една година животът ми може да се обърне на 180 градуса, буквално – да изтича през пръстите ми. Аз съм щастливка, че имам прекрасна леля, която и за миг не се поколеба да ме спаси. Но толкова много хора нямат моя късмет. Трябва да сме съпричастни, да говорим, да не ни е страх“.

Калоян: „За съжаление, за много хора трансплантацията е единствен шанс. Трябва да проявяваме разбиране и към болката на семействата, които губят свой близък, а им предстои да вземат трудното решение за донорството. Искам да ги уверя: подарявате Живот!”.

Миряна: „След трансплантацията казвам „обичам те” по-често. Странно е – сутрин си отваряш очите и си щастлив – щастлив, че живееш! Казваш си: хайде, ставай, и днес трябва да направя нещо полезно за другите”.

Калоян: „Всеки ден е празник. След една трансплантация, гледаш на живота по друг начин. Разбираш стойността му. Днес мечтая да трупаме спомени заедно, да сме заобиколени от хората, които ни обичат, и да правим добро“.

 

Материалът Чакащи за трансплантация се влюбиха в болницата е публикуван за пръв път на Скенер | Сканираме без направление.