74 % от българите биха взели орган, но само 35 % биха дали

6

74.1% от българите биха се подложили на трансплантация, но само 35.2% декларират съгласие да дарят орган при евентуален инцидент или злополука с фатален край.  Аналогична е картината, когато въпросът се постави за съгласието близък починал роднина да стане донор на органи. 31.7% декларират подобно съгласие. Това показва проучване на „Алфа рисърч“. То е проведено през октомври тази година по поръчка на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ във връзка с началото на Национална информационна кампания в подкрепа на донорството и трансплантацията у нас под мотото „Да! За живот!“. Официалният старт на кампанията, която ще продължи един месец, беше даден днес от здравния министър Кирил Ананиев. За сравнение, средно за ЕС готовност да станат донори декларират 53-55%.

„Столичани (52%), хората с по-високо образование (49%) и жените (53%) са с близо 20 на сто по-склонни да дарят органи, отколкото средното за цялото население“, коментира резултатите социологът Боряна Димитрова. По думите й в обществото са налице минимални негативни нагласи към донорството на органи по принцип – едва 3.8% са срещу него, но страховете на хората, както и липсата на информираност са причина за малкото донори у нас. Например  59.9% от анкетираните твърдят, че никога не са се сблъсквали с информация за донорството и трансплантациите, а тези, които са се информирали по темата са го направили от медиите. Едва 7 % са получили такава информация в болниците.

„Един от важните фактори да се разбере защо в България има много малък брой случаи на донорство на органи, въпреки големия броя чакащи и нуждаещи се, е да се анализират страховете на хората. Изследването ни показва, че основен е страхът от злоупотреба, породен от недоверието към медицинските екипи, че при евентуален инцидент няма да бъдат положени достатъчно усилия съответният човек да бъде спасен. 57.3% посочват именно тази причина като най-значима според тях за отказ от донорство“, коментира Боряна Димитрова. По думите й на следващо място се нареждат по-ирационални мотиви, силно разпространени в реакциите на българите по различни казуси, не само по повод донорството – 42% смятат, че хората се страхуват „да не предизвикат съдбата“, а други 34% са на мнение, че „хората не искат да мислят за фатални неща“ – затова нито разговарят по темата, нито дават съгласие за донорство.

По отношение на това как да става декларирането на съгласие, половината от българите казват, че то трябва изрично да се заявява приживе. По-малко от 10 % отговорят, че трябва да се заявява несъгласие за донорство, каквото е и законодателството у нас в момента. Близо 20 на сто пък биха оставали решението на своите близки.

Данните на „Алфа Рисърч“ показват още, че близо 55 % одобряват идеята хората регистрирани като донори или техни близки, да имат предимство при нужда от трансплантация за тях самите. Над 68 % обаче никога не са коментирали темата за донорството. 11 % са обсъждали дали биха станали донори в семейството си, 19 % – с приятели и едва 2,3 % – с личния си лекар.

„Аз и екипът ми приемаме тази кампания като едно от най-значимите неща, върху които работим. Защото донорството е онзи хуманен акт, който по своята същност няма аналог, а трансплантацията е уникалното постижение на медицината, което спасява човешки животи. Тя сбъдва желанието на хиляди нуждаещи се да бъдат сред своите близки и да продължат да живеят пълноценно и достойно“, заяви министър Ананиев при старта на кампанията. По думите му в момента 1200 българи се нуждаят от нов орган, а през тази година са извършени едва 32 трансплантации от трупен донор и 12 от жив. „Ниският брой на донорите у нас не позволява на страната ни да стане пълноправен член на организацията Евротрансплант, което би позволило както да получаваме органи при остра нужда, така и български пациенти да бъдат трансплантирани в други държави“, добави Ананиев.

орган

„Да увеличим броя на трансплантациите е изключително важна мисия, която е крайно време да бъде реализирана в името на всички онези български граждани, за които докато не се появи донор, всяко „днес“ може да бъде последно. Увеличаването броя на донорите в България би било прекрасно да стане лична кауза за всеки един от нас, защото да знаеш, че краят на земния ти път може да бъде ново начало за някой друг, всъщност осмисля живота и му придава ново значение. И донорството постига именно това – възражда живота, спасявайки хиляди нуждаещи се“, посочи здравният министър. Той алармира, че броят на отказите, които получават координаторите по донорство по места от близките на пациенти в мозъчна смърт, расте. Затова в рамките на тази кампания усилията на МЗ са насочени към предоставянето на максимално ясна и подробна информация какво представлява донорството на органи, кога може да се случи то, при какви условия.

Ананиев подчерта, че подготовката и съгласуването на Националната програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантациите са на финален етап. На такъв обаче бяха и в края на миналата година, а в началото на тази вече трябваше да е заработила програмата и да има финансиране.

орган

Като част от информационната кампания МЗ отпечата 50 000 донорски карти. Те изразяват съгласие за донорство единствено в случай на настъпила и безспорно медицински констатирана мозъчна смърт. „За лекарите и институциите няма да имат официална стойност, но ще са знак за близките каква е волята на човек приживе. В рамките на кампанията донорската карта ще бъде раздавана във всички 27 областни града на страната от доброволците на БЧК. Картата може да бъде и принтирана от официалния сайт на кампанията: www.zajivot.bg“, уточни министърът.

Материалът 74 % от българите биха взели орган, но само 35 % биха дали е публикуван за пръв път на Скенер | Сканираме без направление.